Посланик на Висшия разум

ПОСЛАНИК НА ВИСШИЯ РАЗУМ

П Р О Л О Г

Точно един месец след 50-тия си рожден ден Майкъл се събуди в странно състояние. Още не беше съвсем буден - бе на границата между съня и реалността. А сънят му... сънят му беше просто невероятен! Беше сънувал как се е зародил животът на Земята, как се е развил, и от водата е стъпил на сушата. Бе видял как преди 65 милиона години един огромен метеорит се разби на полуостров Юкатан в Мексико, земетресенията и гигантските цунами, както и последвалите драматични климатични промени, които доведоха до измирането на динозаврите и повечето животински видове, и до бърза еволюция в животинския свят. Всичко беше толкова ярко и истинско, че му бе трудно да повярва, че това е сън!
Отвори очи, но паралелно с нещата в неговата спалня в жилището му в Лос Анджелос, продължаваше да вижда на заден план, точно като в триизмерно холографно изображение, картини от древната история - първобитните хора, които по-късно с помощта на извънземни пришълци създадоха древни цивилизации, потъването на Атлантида в Мексиканския залив, кръстоносните походи, кладите в Испания, откриването на Новия свят от Колумб и последвалото изтребление и насилствено покръстване на местното население.
Когато погледна часовника, разбра, че вече е почти обяд. Опита се да се абстрахира от виденията и да си направи сутрешните коремни преси и йога гимнастиката, но холографната прожекция не спря. Все още несигурен, като насън, отиде до банята, взе си един леден душ, обръсна се и си наложи да закуси, въпреки, че не изпитваше никакъв глад. Майкъл беше компютърен инженер и реши, че прекаленото му стоене пред екрана на монитора си е направило лоша шега с него - зрителният му център се е превъзбудил, и подсъзнанието му прожектира тези картини без прякото участие на мозъка. Вероятно му трябваше просто покой и почивка? Но за всеки случай реши да се посъветва със своя очен лекар - д-р Пиърс. Обади му се, описа симптомите, получи незабавно час за същия следобед, и след около 2 часа седеше в кабинета му.

Г Л А В А 1

Той беше редовен пациент на д-р Пиърс, защото още от ученическа възраст страдаше от късогледство и астигматизъм, поради което вече 33 г. носеше твърди контактни лещи. Докторът му прегледа очните дъна на един апарат, след това го вкара в една тъмна стаичка и го подложи на обстоен преглед с някаква нова машина с лазерна диагностика. Направи странна физиономия, след което се усмихна и каза:
- С очите ти всичко е наред, Майкъл, но с тези симптоми е задължително да те изпратя на компютърна томография! Веднага ще им се обадя и се надявам да те прегледат още днес!
Клиниката беше само на 150 м от кабинета на очния лекар в Лос Анжелос. Приеха го веднага, защото д-р Пиърс им се обади със съмнение за мозъчен тумор. Майкъл не беше от страхливите, но когато го облякоха в болничната пижама, фиксираха главата му, и го вкараха в полумрака на апарата, подобен на ковчег, по кожата му полазиха мравки...
Младата и красива лекарка видимо се притесни след изследването и каза, че трябва да се посъветва с професор Кембъл - шефът на клиниката. След около 20 минути той дойде и с непроницаемо изражение (явно беше добър играч на покер) каза на Майкъл:
- Трябва да се направят още някои изследвания, но, хм... положението е сериозно... Има голяма вероятност за тумор в мозъка Ви...
За изненада на професора, Майкъл даже не трепна при тази новина. Той бе така устроен - каквото и да се случеше, не губеше самообладание - това го бе спасявало многократно в трудни и екстремни ситуации. Чак след 20-30 минути, понякога и повече, осъзнаваше какво всъщност се е случило.
Отново го вкараха в томографа, като този път му показваха най-различни изображения, пускаха му различни типове музика, караха го да решава тестове и се опитваха да натоварят мозъка му максимално. За негова изненада се оказа, че е в състояние да върши едновременно куп неща, а сложните тестове му бяха по-лесни от детска игра.
След второто изследване професорът извика още двама колеги, близо половин час спореха, сочейки снимки и диаграми, и точно когато Майкъл започна да осъзнава ужасната диагноза, шефът на клиниката го повика и му каза с усмивка:
- Едва ли става въпрос за мозъчен тумор, Майкъл! - лицето на Кембъл грееше, все едно бе спечелил Нобелова награда, нямаше и помен от покерфейса, който носеше като маска преди час.
- По някакъв начин... сте активирали близо 100 % от мозъка си (нормално човек ползва само 5 до 10 % от него)! Разбира се, не мога да Ви обясня откъде идват тези живи холографни изображения, но при 100 % активност, каквато никога, никъде досега не е регистрирана, човешкият мозък е "Тера инкогнита"! Ще Ви помоля да спрете да се занимавате с каквото и да било, и да записвате всичко, което сте видял и виждате в момента!
Предложи да му даде болничен, но Майкъл отказа, защото така или иначе бе в отпуск.

Г Л А В А 2

Излезе навън, взе такси, защото с тези видения не бе в състояние да шофира и се прибра в къщи. Най-странното бе, че нямаше нужда да записва каквото и да било - откри, че всичко, което видя и продължаваше да вижда, бе като видеозапис, който можеше да види отново, когато пожелаеше. Не можеше да изключи изображенията, но можеше да ги спира, забавя и пуска на произволно място! Междувременно историята стигна до Втората световна война, до атомните бомби в Хирошима и Нагазаки... Последва Студената война, Кубинската криза, убийството на Кенеди, войната във Виетнам. Видя кацането на американските космонавти на Луната и... извънземните космически кораби, които ги наблюдаваха... Не след дълго видя и войната в Ирак, както и подлите политически машинации, довели до нея. Видя стотици терористични атентати, включително и падането на кулите близнаци в Ню Йорк. Проследи с интерес конфликта в Украйна и началото на новата ледена епоха между Изтока и Запада. За негова изненада последваха картини от политическо убийство, земетресение, голяма самолетна катастрофа и тежък химически инцидент, за които никога не бе чувал. И тогава осъзна какво вижда - ВИЖДАШЕ БЪДЕЩЕТО! Картините спряха автоматично на пауза 30 дни след настоящата дата - явно не му бе позволено да вижда по-напред...
Върна отново и отново картините от последните 30 дни - едно гръмко политическо убийство с атентат в Южна Америка, земетресение в Индонезия, голяма самолетна катастрофа в Китай и тежък химически инцидент в... САЩ! Ако това бе истина, той трябваше да реагира незабавно и да предупреди властите! Можеше да спаси стотици и хиляди животи! Но кой щеше да му повярва? Звучеше прекалено фантастично да виждаш какво ще се случи в бъдещето...

Г Л А В А 3

Цяла нощ не можа да мигне от вълнение, писа си с неговата голяма любов Лоте, която в момента бе в командировка на другия край на света - в Банкок, Тайланд. Тя го насърчи да отиде все пак във ФБР или Държавна сигурност и да им разкаже какво е видял, като го подкрепи с малко известните факти около убийството на Кенеди и войната в Залива, на които бе станал свидетел, както и резултатите от изследванията на проф. Кембъл.
На другия ден разкàза на професор Кембъл какво бе видял, и го помоли заедно с него да отидат във ФБР, за да получат властите доказателство от един уважаван учен, че това, което говори, не са празни приказки. Професорът се поколеба само за миг, след това кимна в знак на съгласие, взе всички резултати от изследванията му, записани на DVD и заедно отидоха в най-близкия офис на ФБР.
Там, както и очакваха, ги приеха хладно и с недоверие, но все пак обещаха да направят проверка и ако някои от "предсказанията" му (казано с ироничен отенък) се потвърдят, да вземат съответните мерки.
За негова изненада Майкъл повече нямаше никаква нужда от сън. Изчезна и постоянното му главоболие. След два дни, точно както видя в своите видения, бе убит с атентат президентът на една южноамериканска държава. И тогава стана страшно...

Г Л А В А 4

Само 20 минути след атентата една черна лимузина спря пред дома на Майкъл, двама федерални агенти се легитимираха, помолиха го да дойде с тях и го закараха в някаква лаборатория извън града. След 3 часа интензивни тестове, на които присъстваше и професор Кембъл, агентите се съгласиха, че с мозъка му наистина става нещо невиждано досега, и го помолиха да разкаже всичко, което е видял досега и вижда в момента. За това обаче, бе необходимо доста време - след 2 дни, с кратки почивки само за храна и тоалет (сън вече не му бе необходим), в общи линии всичко важно бе записано. Междувременно се появиха нови апокалиптични видения за вулканично изригване в Нова Зеландия и ж.п. катастрофа в Индия... А когато 5 дни по-късно стана земетресението в Индонезия (откъдето в последния момент бяха тайно евакуирани един американски сенатор със семейството си и почти всичките им дипломати), феноменът Майкъл бе официално признат...

Г Л А В А 5

По лично нареждане на президента, Майкъл бе преместен с военен самолет в разкошна къща на Хаваите - родният щат на Барак Обама. Беше невероятна - около 900 кв. м. жилищна площ с плувен басейн и тенис корт в полите на планината, както и парк от няколко декара. Целият комплекс бе под постоянно видеонаблюдение и охрана от АНС (Агенцията за Национална Сигурност). Няколко дни по-късно там пристигна и самият Обама. Той изслуша с интерес разказите на Майкъл и изненадано констатира, че и той не знае някои подробности около убийството на Кенеди, войната в Залива и атентата на 11-ти Септември. Майкъл му спести извънземните космически кораби на Луната, както ги бе премълчал и пред ФБР...
Външно министерство започна предпазливи преговори с Китай, без, разбира се, да разкриват откъде имат тази информация. Все пак успяха да ги убедят да анулират този полет, който щеше да се разбие близо до Шанхай.
Химическата инсталация за производство на изкуствени торове в Айдахо бе затворена и след обстойна проверка се установи, че има дефект в предпазните клапани и ако не я бяха затворили, наистина щеше да последва експлозия и сериозен химически инцидент с доста жертви.
Властите в Нова Зеландия дискретно бяха посъветвани да евакуират туристите и местните жители в ски курортите в околностите на вулкана Руапеху.
По същия начин бяха предупредени и властите в Индия, които оправиха дефектната ж.п. стрелка и предотвратиха голяма ж.п. катастрофа.

Г Л А В А 6

Въпреки взетите сурови мерки за сигурност срещу изтичане на информация, все пак първо в Интернет, а след това и в печатните издания, се появиха статии за човекът със 100 % работещ мозък, който можеше да вижда в бъдещето. След като въпросът бе официално повдигнат от руски и китайски представители в ООН, макар и неохотно, правителството на САЩ призна за съществуването му.
Майкъл бе посетен в Хавай последователно от всички лидери на G8, както и лично от Папата. Вече нищо не го учудваше, затова не се изненада и от факта, че разбираше всеки от лидерите перфектно на собствения му език. Засега реши да не го разкрива, за да не ги плаши, и говореше с тях с помощта на преводач. Явно способностите му се развиваха в геометрична прогресия - можеше за няколко минути да научи всеки език. Получи хиляди покани за интервюта, ток-шоута и лекции, но разбира се, отказа на всички. След посещенията, в знак на добра воля, той и приятелката му Лоте получиха от президента бивша военна фрегата, преустроена в странна смесица между луксозна яхта и научно-изследователски кораб. На внушителният 100-метров плавателен съд, освен учени от цял свят, служеха военни от американския флот, които осъществяха охраната, управлението и поддръжката му. С него Майкъл тръгна на официални визити по целия свят.

Г Л А В А 7

Първата спирка бе Япония. На пристанището в Токио го посрещна огромна тълпа от хора, повечето носеха японски знамена и плакати, на които пишеше: "Добре дошъл на Посланика на Висшия разум на Земята!". Майкъл бе буквално очарован от приветливите и културни японци, които му се кланяха до земята. Откри, че свободно говори и чете на японски. След разговора с министър-председателя, бе поканен лично и от Императора на Япония.
Следващата спирка бе Китай. В Шанхай също се бе събрала огромна тълпа от хора, които носеха плакати със снимката му. Благодарение на "виденията в бъдещето", той бе видял един неуспешен опит за атентат срещу него, и този опит бе осуетен още в зародиш, а атентаторите - членове на религиозна секта, арестувани. За разлика от японците, китайските ръководители бяха доста по-резервирани и направо уплашени. Фактът, че перфектно чете и говори мандарин допълнително ги стресна. Благодариха му официално за осуетената самолетна катастрофа - по-късно при проверка бяха установили, че наистина въпросният самолет на китайските авиолинии има дефект в една от вратите, която може сама да се отвори по време на полет и да разхерметизира самолета буквално за секунди.
Последва посещение в Индия, индийците бяха по-сърдечни от китайците и дори бяха устроили празненства в негова чест в най-големия град в Индия - Мумбай. Това, че Майкъл говореше хинди, въобще не ги изненада, напротив - зарадваха се, че Посланикът на Висшия разум ги е уважил, като е научил езика им.

Г Л А В А 8

Междувременно Майкъл спаси от самолетна катастрофа известен рок изпълнител и неговата група, които, в знак на благодарност, изнесоха рок концерт на кораба. За негова изненада Майкъл, който бе доста музикален и произлизаше от музикално семейство с австрийски корени - баба му бе завършила Виенската консерватория, само след няколко минути упражнения започна да свири виртуозно на пиано и синтезатор в добавка на уменията му от школата по класическа китара, която бе завършил като ученик. Изглежда мозъкът му паралелно с езиковите, развиваше и музикалните му умения.
Следваща спирка бе Нова Зеландия - страната, в която няма змии - едно от малкото неща, към които Майкъл изпитваше страх. И в Уелингтън бе очарован от приятелското, искрено и непринудено отношение на хората, които живеят там. Получи официална благодарност за спасените човешки животи в курортите около вулкана Руапеху, както и традиционни маорски произведения на изкуството.
Логично последва посещение в Австралия. Сидней се оказа очарователен град с чисти паркове и много зеленина, а красивата сграда на операта му не случайно е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Корабът пое в посока Дърбан, ЮАР. Тъй като не можеше да спи, Майкъл свикна да лежи в шезлонга си на най-горната палуба и особено нощем, когато приятелката му Лоте спеше, да се взира в звездите. Никога не беше изучавал астрономия, но с настоящите си възможности сега за минути научи почти всичко необходимо, и започна да свързва мислено звездите в съзвездия. А те сияеха като диаманти върху кадифе по красивото южно небе...
Бяха някъде по средата на Индийския океан, когато видя нещо много красиво... на милиони км от Земята... По неизвестна причина му показаха невероятно красивата гледка на удара между една комета и не особено голям астероид.
Два дни по-късно, точно когато пристигнаха в Дърбан, разбра защо - от удара астероидът бе променил траекторията си и... щеше да удари Земята! Астероидът беше около 100 м в диаметър и щеше да удари в северна Америка - точно на границата между САЩ и Канада. Разрушенията щяха да бъдат опустошителни - половината САЩ щяха да бъдат почти напълно разрушени... Но това не беше всичко - от удара щеше да се образува огромен облак прах, който щеше да засенчи Слънцето за неопределено време и да промени климата! И този облак най-вероятно щеше да бъде отровен!
Имаха само един месец на разположение...

Г Л А В А 9

Спешната конферентна сателитна връзка с Белия дом и Пентагона вдигна на крак всички. Според Майкъл, най-перспективен за справяне с тази критична ситуация бе методът на шотландския учен Мисимилиано Вейсил от университета в Глазгоу, който заедно с негов екип са разработили специален метод за справяне с астероиди. Toй се базира на фокусиране на слънчева светлина върху повърхността на астероида чрез специални огледала с обла форма. Екипът, разработил този вариант, е използвал за съпоставка 9-те най-добри начина за справяне с такъв проблем. Оценката на този вариант е базирана на три основни момента:

1. Каква е стойността на отклонение на астероида от неговата орбита при всеки един от 9-те метода за унищожаване на заплахата.
2. Времето, което имаме за реакция след засичане на реална заплаха за повърхността на земята и живота на нея.
3. Масата на космически кораб, необходим за изпълнение на мисията.
В този вариант се използват множество космически кораби, които са снабдени с обли огледала. Тези кораби ще могат да се управляват от Земята и ще концентрират слънчевата светлина върху астероида. Екипът, воден от Масимилиано е избрал този метод, защото може да предизвикат нажежаване на астероида до над 2000°С. След достигане на тази температура, астероида ще започне да отделя газ, като започне постепенно да се изпарява повърхността му и така ще може да се промени траeкторията му.
Учените достигнали до извода, че 10 космически кораба снабдени с огледала с дължина 20 метра могат да отстранят 100 метров астероид за около 1 месец. С 20 такива кораба това може да отнеме само 15 дни, ако всички кораби са в изправност. Т.е. има реална възможност за отстраняване на астероид, насочен към Земята с размери около 100 метра!
Проблемът бе, че САЩ не бяха в състояние сами да построят и изстрелят за толкова кратко време 20 кораба. Това бе възможно само, ако целия свят се обединеше и всички космически нации изстреляха своите кораби заедно с американските. Разбира се, трябваше да се направят и 20-те огледала с диаметър 20 м, което за това кратко време също изискваше международно сътрудничество.
На другият ден бе свикана спешна сесия на съвета за сигурност към ООН. Майкъл пристигна със специален военен самолет само минути преди началото й, и генералния секретар на ООН веднага му даде думата. След като описа сериозността на положението, за 1-ви път в историята на човечеството, всички гласуваха като един, че трябва да забравят своите различия и да обединят усилията си в името на спасението на нашата планета.

Г Л А В А 10

От Конгреса спешно бяха гласувани огромни средства от бюджета и държавния резерв за строежа на новите безпилотни космически кораби - общо 8, всички поръчани на частни фирми. Останалите 12 щяха да бъдат построени в Русия, Китай, Япония, Индия, Великобритания, Франция и Германия. 8 огледала щяха също да бъдат направени в САЩ и Канада, а останалите в Япония, Китай и Германия, защото транспортът им беше сложен. Решиха да ги направят на сегменти от по около 3 кв. м., т.е. за всяко 20 метрово огледало трябваше да се произведат по 118 сегмента. Започна надпревара с времето...
За рекордно кратки срокове - само за 11 дни, бяха построени всичките 20 кораба, както и огледалата им. Монтажът, тестовете и предстартовите процедури отнеха още 2 дни. Оставаха 16 дни до удара...
Един по един корабите бяха изстрелвани в орбита от космодрумите по целия Свят. Всяко изстрелване се предаваше пряко по стотици телевизии. Хората бяха затаили дъх в очакване. Не мина без инциденти - имаше отлагане на старта в два случая, но благодарение на виденията на Майкъл, всички сериозни проблеми бяха отстранени още в зародиш.
По лична молба на Папата, Майкъл взе участие заедно с него в молитвената меса на площад "Свети Петър" в Рим. Множеството не се побра на площада - имаше повече от 1 милион души, които смирено се молеха това Божие наказание да ги отмине.

Г Л А В А 11

Дойде дългоочакваният миг - когато 20-те кораба се подредиха като зърна от броеница около 100-метровата скала, заплашваща Земята с Армагедон, и разтвориха огледалата си. 20 лъча от светлинна енергия се насочиха към повърхността на астероида. След няколко часа повърхността му забележимо се нагря, а след 24 часа започна бавно да се изпарява. И след 8 дни стана ясно, че са успели! Точно както Майкъл изчисли, вследствие на изпаряването на астероида, намаля силата на притегляне на малкия обект от значително по-големия, какъвто е Земята. И това промени траекторията на астероида! Той щеше да се размине със Земята - само на около 200 000 км, два пъти по-малко от разстоянието Земя - Луна, което по космическите мащаби бе "на косъм", но щеше да се размине!
Светът ликуваше! Навсякъде работата спря, хората спонтанно излязоха по улиците и площадите и празнуваха! А генералният секретар на ООН предложи Майкъл да стане официално "Посланик на висшия разум".