Първата целувка

Тази вечер я целунах…
Не - по-скоро ме целуна тя…
Ненаситно, задъхано, нежно,
и край мен светът за миг спря…

Всичките проблеми мигом отлетяха,
и на щастието ме заля горещата вълна
Устните ни във едно се сляха -
целувах най-красивата жена…

Любовта е тъй неуловима -
идва като нежен аромат
Тя е толкоз плаха и ранима
Има ли място за нея в този жесток свят

Нещата сякаш неразбрани
останаха във свойта същина
След толкоз разговори водещи до рани,
отново съм със своята вина...
                           
Душата ми - тя празна бе останала
Оставих я свободно да лети...
Защото всичко бе изчезнало,
дори най-съкровените мечти...
                           
Тогава срещнах моята надежда -
тъй прелестна и нежна беше тя
Но за жалост не успях, изглежда
това птиче да го уловя...
                           
И ето пак съм тъжен и самотен,
и плаче пак разбитото сърце
За Слънцето - даряващо надежда,
и за вълшебните ръце...

Горещи нощи

Нощта пак се спуска - измамно интимна,
гореща, безсрамна и мамещо нежна
Отнейде изплува Луната невинна
Потъвам в съня си - там пак ще те срещна...

Гласът ти пак гали ухото ми, мила,
и цялата нежност е в твойте очи...
От любов и целувки оставам без сила,
Луната ме милва със нежни лъчи

Всяко докосване пали вулкани,
изригва във гейзери бясно страстта
Оставаме после за миг бездиханни,
преди да потънем пак в нежността

Събудих се потен, горещ и самотен
Твоят образ отплува далече в нощта
Летях сякаш в самолет безпилотен,
отклонил се от курса си - към любовта

Ти си светлина във мрачния ми свят


Слънчице нежно над мен се надвесва,
и милва ме с пъстри лъчи
Огън в очите ми бързо проблесна,
и шеметно после се скри...


Безумен съм – защото те обичам,
и вихрено танцувам с любовта
Насън и наяве аз все към тебе тичам
Към теб аз шеметно летя...


Изгубих чувство за реалност -
сърцето ми щастливо разцъфтя
Във сладката си лудост се потапям,
и нежно, тайнствено шептя...


Ти за мен си всичко свято -
ти си моята мечта
Ти си блясъка в очите, топлината,
палавата нежност и смеха...

Боли...


Боли - така боли...
От любовта...
Боли от залез до зори,
защото истинска е тя...


Боли - така боли...
От самотата...
Отчаяно боли,
когато наранена е душата...


Боли - така боли...
От пустотата...
Сърцето  ми физически боли,
копнеещо, крещящо за жената...


Боли - така боли...
От отминаващото време...
За отминаващата младост ме боли,
която иска всичко да ми вземе...