Мои стихове и стихове посветени на мен от жени които са ме обичали
Понякога...
Понякога си като утринна роса -
тъй нежна, мила и добра
Ти галиш ме със твоята коса
Безспирно те целувам - как да спра?
Понякога магията е жива -
тогава разцъфтява любовта
Очите ти искрят - ти си щастлива,
и се оставяш на вълните на страстта
Понякога тъгата ни забравя,
и с нас празнува радостта!
Този миг завинаги в сърцето ми остава,
за да запълни моята ужасна самота...
Зимна елегия
Студено е - вятърът свири навън
Мъглата се стеле - покрива земята
Красиви снежинки се спускат със звън,
и нежно обагря небето Зората
Нощта си отива - започва денят
Тежестта на мрака бавно олеква
В очите ми сълзите няма ли да спрат?
Уви - горчивината от раздялата не секва...
Измъчва ме това, която ти ми каза:
“Не искам повече да бъдем заедно,
ти не си за мен и аз не съм за теб,
не ме разбираш - всичко е напразно...”
Кажи ми, ти разбираш ли дъжда?
Или морето с вечната му тайна?
Душата ти за мен е лабиринт потаен,
и да я опозная - това ще е радост безкрайна!
Осъдена душа
Колко често мислено те галя,
и целувам снимката ти малка
В твоите очи кандилото на вярата си паля,
и подхранвам го с надеждата си жалка
Когато чуя твоя смях по телефона, се усмихвам
За момент те виждам - весела, игрива
Неусетно на безгрижието ти откликвам
Без гласът ти всичко моментално пак изстива...
Всеки ден тук нещо в мен умира
Неусетно, бавно, безвъзвратно
Даже времето е болно от любов - то спира
С теб си тръгна щастието... искам го обратно!
Незаздравяваща рана
Сърцето ми се сгърчи почерняло
дълго крещя наранена душата
Кръвта ми изтече от моето тяло
Изпи я отново този вампир - самотата...
Когато спрат да те обичат е ужасно -
чувстваш се излишен, непотребен
Ден и нощ се молиш ти безгласно,
но не чува тази, от която си обсебен...
Моя любов,
защо си толкова жестока?
Защо ме караш мига да проклинам,
когато ме погледна феята зеленоока...
Защо ми писа “Когато чуя гласа ти,
искам да те побъркам от любов!”
А когато те молех за малка част от деня ти,
остана ти глуха за немия ми зов...
Ти ме прегази - от теб ми остана
в устата отровно горчив аромат
Нанесе ми незаздравяваща рана
и продължи си спокойно, без да поглеждаш назад...
Не трябваше да идваш ти при мен...
Пред моя праг не биваше да спираш
В душата ми - душата на поет,
не чезне нищо, нищо не умира
Веднъж запален огънят пламти,
и страшно е да бъдеш сред пожара
А съвестта неистово крещи,
превърнала утехата в кошмари
Поетите са странни, луди, зли!
Или добри... и най-добри от всички!
Но късно е да казвам “Пожали!”
И кажа ли го, то ще е на срички...
Щастлива бях и може би съм пак,
но бурята в душата ми не спира...
Прекрасно е, че спря до моя праг!
Без този грях поетите умират
Приятел?
Ръцете ми спят уморени -
те още помнят твоя аромат
Всеки ден бършат сълзите солени,
и нощем насън се протягат назад...
Всяка твоя усмивка е свята
Всяка целувка е бисер, който няма цена
В очите ти свети лъчът на Зората
Не, аз бленувам - няма такава жена...
Има - тя ме нарича приятел
Приятел? Та тя е всичко за мен!
Добре, нека за теб да бъда мечтател,
но вярвам, че пак ще бъдем заедно някой ден!
Далече си скитнико...
Дните минават без теб
И нощите също
Сънят ми и бдениетов едно се превръщат
В страдание, в болка,
във вик в тишината
И знаеш ли, знаеш ли
чия е вината?
“Моя е!”- казваме двамата
Защо да виниме съдбата
Защо ли намерих опората
в покоя, а не във войната?
Стоях аз безмълвна
и гледах странично
на случките с мене,
на твойто”Обичам те!”
Не смеех да мръдна,
да кажа ни дума...
Във тази магия
какво да издумам?
И тръгна ти в пътища земни –
дълбоки и прашни
И чувам ти стъпките...
далече са страшно!
Далече е всичко –
целувки, “обичам те”
Далече, далече...
отиваш си скитнико!
А аз не желая
оттука да мръдна
Стоя и сияя
във минало бъдно
Ще бъде! Ще дойдеш!
Но трябва търпение...
И само аз виждам
в това измерение
Пролетен дъжд
Аз обичам внезапния пролетен дъжд
Той със сребърни нишки ме свързва със теб
Ти от мрака изплуваш пред мен изведнъж
Аз стоя, аз стоя и без думи те гледам
Но към теб щом протегна ръце
туй видение приказно мигом изчезва
И с пламтящо от болка неясно сърце
аз политам надолу към някаква бездна
Само бисерни капки притихват в дланта
и ми носят реалност със свойта прохлада
Аз си мисля – защо на дъжда песента,
тая весела песен е тъй безпощадна...
Край
Всичко свърши, Разбирам. Не плача.
Зная, идва на чувствата край
Забрави ме! За друга във здрача
потъгувай, копней, помечтай...
И магията – и нея ще погубим
Така изгубих моите мечти
Но ти поне бъди щастлив със друга
а миналото – просто забрави
Няма нужда от укор и прошка
Все едно: всичко свърши, нали?
Беше хубава обич, но кратка
и дано с времето преболи
На един магьосник
Цяла нощ до мен си в съня –
Сякаш ще те пипна със ръка
И ще почуствам твоята плът...
Щастлива съм така!
И чакам утрото за да те видя
Вървя към теб, безкрайно съм добре!
В очите ти чета като във книга:
Обичам те, ела при мен!
Туй щастие не мога да опиша
Поет ли съм? Не знам.
Стихът е трудно да подиша
и удара на пулса да му дам
И неспокойно се нижат думите –
бледи, бледи са пред нашата любов!
Остави ме!
Остави ме със моята мъка сама...
Остави ме с горчивата без теб тишина
Остави ме да бъда безразлична и сама
Аз знам,
Душата ми, ограбена и бяла
Сърцето ми за ласки оглушало
Познава само думичката: край
Не бива да си тръгваш и не искам,
А трябва. И не мога да те спра.
Ще си отидеш и ще стане пусто.
В душата ми ще бъде тишина
Обичам те
Като пред странно божество
стоя пред теб изправена, трептяща
Шептяща нещо, май че за любов
със остарели и банални фрази...
А ти си нов, различен, пълен с плам,
и аз изгарям в твоята прегръдка,
в блестящия олтар на твоя храм -
тогава да си жертва тъй е сладко.
А някъде далеч искрят поля
на чужди храмове с по-бляскави олтари...
Но аз нехая, „Любя те” - шептя
пред твоя образ в щастие изгарям...
Приюти ме любов!
Приюти ме любов.
Остани, недей да си тръгваш
като последния миг от нощта,
приюти ме в своята топла утроба,
подари ми първият миг на деня.
И от алчност аз не ще те заробя,
ще те пазя в дланта си като късче дъга,
с твоя дъх ще живея,
в твоя вихрен полет ще полетя.
Пощади ме любов,
пощади ме - аз от слабост не ще те виня,
с твоята сладка отрова ще живея и ще умра!