2011 Хелоуин - Денят на вси светии

"Там, където глупостта е образец, разумът е безумие..." (Гьоте)



1-ви Октомври - Събота, Ню Йорк

„Всичко тече, всичко се изменя“

В денят, в който през 1967 г. легендарната рокгрупа „Пинк Флойд“ започват първото си турне в САЩ, Майкъл се събуди бавно. Около минута се рееше в ничия земя - между съня и реалността. Образът на сина му бавно избледня и той отвори очи. Тялото му се стегна за секунди, и за по-малко от минута направи задължителните сутрин 60 коремни преси. Стана, разкърши се с няколко йогистки пози, облече екипа и излезе. Живееше в Манхатън - на една пряка на „Бродуей”, почти по средата между Сентръл парк и Ривърсайд Стейт парк. Днес реши да потича до реката. Пресече парка и излезе на „Хъдзън Ривър Грийнуей”. Слънцето играеше по водата и се отразяваше в металните повърхности на яхтите, закотвени до брега. Над водата се издигаше лека омара, но вятърът я отнасяше на север.
Докато тичаше, кой знае защо, си спомни за речта на кмета на Ню Йорк по повод десетгодишнината от атентата на 11-ти Септември. Беше само преди три седмици, но за него сякаш бе преди три години. Беше си обещал, че ще тъгува за Джон и Ребека само десет години. И някакси успя да спази това обещание. На 12.09.2011 се събуди друг човек. Само в сънищата си ги виждаше всяка нощ, слава Богу не помнеше точно какво е сънувал, но образите им задължително бяха в тях.
След около 35 минути се прибра освежен, взе си горещ душ, пусна си любимия диск на „Кемъл“ (между другото 1-ви Октомври е международен ден на Музиката, а Майкъл не можеше без музика), обръсна се и точно, когато си правеше задължителната плодова салата, звънна служебният му GSM. Беше получил кодирано съобщение: „Халифът е в движение. Задействан е протокол „Браво“.”
- Нищо ново под Слънцето - каза си полугласно. Беше започнал да си говори сам след смъртта на жена му и сина му на 11-ти Септември 2001. Това не го притесняваше - прочете в Интернет, че голяма част от хората го правят и да слушаш вътрешния си глас, е дори полезно. Облече се и запали „Мустанга”.
След около 10 минути бе пред сградата на агенцията в близост до Бенет парк във „Вашингтон Хайтс”. Усмихна се на камерата, дебелата метална врата се отмести и влезе вътре. Джими на пропуска му се ухили. Поздрави го, пъхна служебната си карта в процепа, набра кода, и след малко и втората, още по-масивна метална врата се отвори, и го пропусна в хладния коридор, ярко осветен от луминесцентното осветление, идващо от всички страни. Влезе в асансьора, отново пъхна картата си в процепа, каза кодовите думи и след като бутонът стана зелен, го натисна. След около 20 метра спускане, асансьорът спря плавно и вратата се отвори. Тук, за разлика от ярко осветения коридор, цареше полумрак.
Отвори стъклената врата и влезе в операционния център. В огромната зала имаше над 20 маси с по два или три монитора и почти всички бяха заети. Сложи си слушалката с блутута и седна зад неговото бюро. Пиърс го поздрави и лаконично му изложи обстановката. „Халифът” - шефът на иранските тайни служби, бе пристигнал в Женева. Бе отседнал във вила на богат ирански бизнесмен край Женевското езеро, в чийто двор имаше четири сателитни антени и явно не се използваше само за почивка. Вилата бе идеално екранирана, но според сателитните снимки в дълбочина под винарската и изба имаше поне още едно помещение. Този човек се следеше постоянно от доста време - имаше сведения, че подготвя нещо подобно на атентата от 11-ти Септември.



1-ви Октомври - Събота, Женева

„Да се говори правилно, е много по-лесно, отколкото да се мисли правилно“


- Благодаря ти, Махмуд! Занеси шиша-наргилето горе!
Халифът слезе в избата, отиде до последния стелаж с бутилки и натисна в определен ред три от тях. Стелажът се плъзна встрани, той слезе по 15-те стъпала и влезе в богато обзаведена стая. Ако не бяха огромните монитори, човек можеше да реши, че е попаднал в дворец от „1001 нощ”. Дебели персийски килими покриваха пода, по стените и тавана имаше красиви дърворезби, а в средата красиви ориенталски кожени мебели. На стената зад разкошните дръпнати завеси имаше перфектно копие на прозорец - на огромния светодиоден екран в естествени цветове се виждаше как пада красив водопад.Илюзията беше пълна, като се добави кристалният въздух над Женевското езеро, струящ от климатика.
В един от фотьолите се бе изтегнал мъж на средна възраст с късо подстригана руса коса и студени сиви очи. Той се поклони леко с глава и каза:
- Салаам алейкум!
- Алейкум салаам!
- Получихте ли това, което Ви бях обещал?
- Да, Йиб*! - Халифът погледна към златния си „Ролекс“ - В момента я товарят на кораба за Ню-Йорк! (*Мъст на арабски)
- Кажете ми къде и кога?
- Голямата ябълка*, на Хелоуин** - ухили се Халифът. (*Голямата ябълка - жаргонно име на Ню Йорк) (** Хелоуин - денят на вси светии - 31-ви Октомври)
- Иншаллах!* (*ако е рекъл Бог)
- Имаме точно 30 дни на разположение! И нито ден повече! Знаеш ли какво е станало на днешния ден - не случайно го избрах за нашата среща?
- Не съм сигурен, Ага... Мисля, че на този ден през 1910 терористи взривяват сградата на „Лос Анджелис Таймс”? Апрез 2005 имаше атентат на остров Бали?
- Да - три години след големия атентат срещу неверниците! Браво - написал си си домашното! Но аз имах предвид нещо друго - през 331 пр.н.е. македонският пълководец Александър Македонски побеждава при Гавгамела армията на персийския владетел Дарий III и завладява Персийската империя. А освен това, на този ден през 1949 Мао Цзе Дун е провъзгласил създаването на Китайската Народна Република.
- Не знаех, че се интересувате от древна история.
- Който не познава историята, е осъден да повтаря грешките на своите предци!
След като обсъдиха подробностите на чаша ирански чай, сервиран традиционно в малки стъклени чаши с бучка захар ("ганд"), която се слага под езика, Йиб облече черната бурка и си тръгна така, както беше дошъл. За всички външни наблюдатели той бе една от жените на Халифа. Единствено шефът на иранското разузнаване беше виждал лицето му. Малко по-късно жените на Халифа отидоха да пазаруват в голям магазин в центъра на града - там, без никой да разбере, стана размяната - жена с неговия ръст и телосложение зае мястото му. Два часа по-късно, един рус скандинавец със студени сиви очи, безупречно облечен със светъл костюм на „Армани“, замина от международното летище „Коантрен” в Женева със шведски паспорт за Лондон.



1-ви Октомври - Събота, Дубай

„Нищо не е такова, каквото изглежда“


54 години след първата поява на „Ние вярваме в Бог“ върху американските хартиени парични знаци, на огромния контейнеровоз „Арженто”, плаващ под либерийски флаг, заедно с останалите контейнери с корейски, китайски и японски стоки, в Дубай бе натоварен и един, получен в последния момент от Иран, разбира се, с фалшиви документи. „Арженто” отпътува същия ден директно за Ню Йорк.



1-ви Октомври - Събота, Лондон

„Пътят е не по-малко важен от целта“


В денят, в който през 1942 г. в САЩ е извършен първият пилотиран полет с реактивен самолет и 42 г. след като „Конкорд“ за първи път преминава звуковата бариера, полетът на „Бритиш Еъруейз” от Женева кацна по разписание в 17:30 на „Хийтроу”. Русокосият швед мина пасконтрола и изпрати текстово съобщение от мобилния си телефон. Получи отговор, намери колата - черен „Мерцедес“, и тръгна на изток по М4 към центъра на Лондон.
Нямаше движение - не се виждаше забързаният трафик в час пик - беше Събота. Вече се стъмваше, всичко тънеше в здрач. Йиб обичаше този преходен период между деня и нощта, когато сенките се издължаваха и човек можеше да се слее с тях. Когато наближи Хайд парк, той зави наляво по „Глочестър Роуд” и паркира пред „Кенсингтън Парк Апартмънтс”. Само на около 150 метра на север започваше Хайд парк - едно от любимите му места в Лондон. Тръгна по първата алея вдясно и седна на третата пейка. След около десет минути до него седна млада жена с кученце. Поговориха си учтиво на безупречен английски за времето, тя му подаде ръка, която той галантно целуна и докато я целуваше, пусна в ръката му малка пластмасова кутийка - около два на един см, която всъщност бе компютърна флаш-памет.
Йиб се върна при колата, заобиколи Хайд парк и се насочи на североизток към Айслингтън. След като се убеди, че никой не го следи, вкара колата в един гараж и влезе в една кокетна вила в близост до „Апър стрийт“. Включи лаптопа си и сложи в него флашката. На нея имаше три файла, и трите бяха криптирани. Извади една книга от куфара си, започна да брои страници, редове и думи и след няколко минути успешно въведе паролата. Първият файл бе карта на част от Манхатън със схематична диаграма, вторият - електронни принципни схеми, чертежи, спецификации и технически данни, а третият - имена, адреси, телефони, биографични данни и снимки на хора. Първите два файла щяха да са му необходими вероятно най-рано след две седмици, но третият бе най-важният в момента. Около час изучава всичките шест имена, адреси, телефони, биографичните данни, марките и номерата на колите им, запамети идеално снимките им. След това изтри този файл със специализирана програма, която напълно унищожаваше информацията и сложи флашката в специално пригодената си за това запалка. Реши да уважи Международния ден на вегетарианството, още повече, че бе учреден през 1977 г. именно в Лондон, и изяде за вечеря само една салата. Взе си вана, изпи чаша скоч, прегледа новините по „Скай Нюз” и си легна. На другия ден имаше доста работа за вършене.



2-ри Октомври - Неделя, Лондон

„Няма особено значение откъде ще тръгнеш, важното е да знаеш накъде отиваш“


Йиб стана малко преди 6:00, направи както винаги 50 лицеви опори, взе леден душ, обръсна се и закуси английска закуска в близкото бистро. В колата му бяха оставени билет за Ню Йорк, американски паспорт, книжка за кола от Калифорния, ключ от клетка за багаж на гара и нов мобилен телефон. В 8:55 излетя от „Хийтроу” по разписание с „Бритиш Еъруейз” за Ню Йорк. Беше малко иронично - да летиш над океана в денят на пьрвата самолетна катастрофа - станала на 2-ри Октомври 1910 г. между два самолета в небето над Милано.


2-ри Октомври - Неделя, Ню Йорк

„Всяко начало е трудно“


В денят, в който през 1789 г. Джордж Вашингтон изпраща предложените поправки в Конституцията (Хартата с правата на човека), за ратификация в Конгреса, самолетът на „Бритиш Еъруейс“ от Лондон имаше минимално закъснение - вместо в 11:35, както е по разписание, кацна на „Джон Ф. Кенеди” в 11:55. Йиб взе такси в посока центъра, след 20 минути го смени с друго, и след около час бе на гара „Гранд Сентръл”. Изпи едно кафе, увери се, че никой не го следи, намери клетката за багаж - вътре имаше ключ за кола с номера и и мястото на паркиране. Намери колата - „Тойота Приус”, сив металик, каквито имаше доста в Ню-Йорк. В жабката имаше ключове от жилище и адрес. Не познаваше добре града, затова набра адреса в навигационната система и след около час пристигна там - малка къща в южен Бруклин. Изкъпа се, изпрати две текстови съобщения от мобилния си телефон и получи две в отговор.
В 16:00 отиде на първия адрес и се срещна с първия човек от шестимата на снимките - млад чернокож, безупречно облечен, с вид на банкер или адвокат. Брайън Джеймс бе строителен предприемач и имаше фирма в Ню Йорк. Бе спечелил конкурс за реновирането на „Сити Хол” - Kметството на Ню Йорк. Официалното му откриване бе насрочено за 31-ви Октомври - Хелоуин. Брайън каза, че всичко върви по план, и след три седмици ще може да изпълни заявката. Йиб го изгледа с пронизващ поглед като рентгенов лъч, но в отговор чернокожият само се усмихна с ослепително белите си зъби, сякаш да го подсети, че 2-ри Октомври е Международен ден на усмивката. Йиб също се усмихна, но само с уста - от очите му вееше хлад.
Следващият човек от списъка бе полицай от полицейското управление, в чийто район бе Сити Хол. Срещнаха се в Сентръл парк - поради хубавото време, и тъй като бе Неделя, в късният следобед там гъмжеше от хора. Карим беше як, набит човек на средна възраст. Имаше леко гърбав нос, мургав цвят на кожата и белег на врата. Не беше ясно дали е от нож или изгаряне, но Йиб не харесваше хора с белези - смяташе ги за белязани. Очите му гледаха намусено изпод месестите клепачи и гъсти вежди. Каза, че няма търпение да изпълни волята на Аллах.



2-ри Октомври - Неделя, Ню Йорк

„Под повърхността на всяко нещо, което си мислим, че познаваме, се крие една друга истина“


В денят, в който през 1956 г. в Ню Йорк е представен първият в света атомен часовник, Майкъл имаше чувството, че нещо му се изплъзва - не можа да спи добре и постоянно пред очите му беше мазната физиономия на Халифа с гьрбавия нос и с дребните месести очички. Не можеше да е случайно - да пристигне в Женева, да стои в тази вила само 24 часа, без да излиза никъде, и отново да излети с частния си самолет за Техеран. Без да се срещне с никого??? Явно пропускаха нещо. Изведнъж сякаш го удари гръм - жените му! Жените му пътуваха с него, забулени в бурки, след това отидоха на пазар, където можеха да се разменят със всеки - разбира се!
Без да се колебае, тръгна към Центъра. Пиърс, разбира се, беше там, както и повечето от колегите му - за тях нямаше Събота и Неделя. Понякога му се струваше, че полковникът не спи, а нищо чудно и да не се храни, както онзи индиец, за който беше чел в Интернет. С две думи разказа идеята си и започнаха да проверяват сателитните и локалните снимки. И след няколко часа стана ясно - походката на една от жените на отиване и на връщане бяха различни! Явно човекът беше влязъл и излязъл от вилата като ханъма. Елементарно, Уотсън - в неговия свят нищо не е такова, каквото изглежда! За съжаление нямаха почти никаква полезна информация. Освен ръста - среден и явно не особено широките рамене, не знаеха нищо за него...



3-ти Октомври - Понеделник, Ню Йорк

„Не греши само онзи, който не прави нищо. Но и да не се прави нищо, също е грешка.“


В денят на изстрелването на пьрвата в света балистична ракета „Фау-2“ от Вернер фон Браун през 1942 г., Йиб стана, както винаги рано, направи задължителните 50 лицеви опори, изпрати две текстови съобщения от мобилния си телефон, получи две в отговор, взе леден душ, обръсна се и излезе. Предният ден, когато пристигна, видя с какво любопитство го гледаше съседката му - хубаво чернооко момиче, явно с испанска кръв. И днес, сякаш го беше чакала да излезе, мина покрай него с велосипеда си, и с усмивка му каза:
- Здравей!
- Здравей! - отвърна той машинално и дори несъзнателно се усмихна в отговор.
Този несъзнателен жест му оправи настроението - не обичаше този ден, национален празник в Ирак - на 3-ти Октомври1932 г. страната бе обявена за независима от Англия. Не обичаше нищо свързано с Ирак.
Движението в забързаната понеделнишка утрин бе доста натоварено. Отне му близо час да измине около 30 км до Нюaрк - срещата беше в Уест Хъдзън парк. Третият човек бе младеж, даже почти момче - с провиснали джинси и рошава немита коса. Дон беше много добър компютърен хакер, родителите му бяха алкохолици и той бе готов на всичко за някой и друг долар. „Вероятно се друса - несигурен елемент в уравнението - отбеляза наум Йиб - Щом свърши работата, ще изчезне...”
Следващият бе може би най-важният човек от всички - той трябваше да активира бомбата. Косро Тофанпур бе асистент-професор във физико-математическия факултет на университета „Фордхем” в Бронкс. Пътят до Бронкс отне около час, още около 15 минути му трябваха, за да открие физико-математическия факултет. Професорът имаше лекция. Когато свърши, го заведе в едно малко ресторанче наблизо, където обядваха. Направи му впечатление, че е като дрогиран - всъщност това можеше да се дължи на много неща - годеницата му бе починала от рак само преди месец. Това бе вероятно и причината да бъде избран за тази задача - поне в момента явно му бе все едно, дали ще живее или ще умре.
Следобяд отиде в „Чайна Таун“ - направиха му чудесен масаж, предложиха му и допълнителни секс услуги, но той отказа. Надвечер се разходи пеша около сградата на „Сити Хол“ - Kметството. Както и очакваше, наблизо имаше доста административни сгради, магазини и хотел - „Манхатън Боро Президент”, „Сити Банк”, „Бридж Сървис Корпорейшън”, болницата „Фонтейн Пен”, магазините „Грийнмаркет” и „Моделс”, съдът „Туид”. Това означаваше и засилена охрана. Не му се прибираше - бе още рано, затова се качи на „Емпайр Стейт Билдинг” - искаше да огледа всичко от птичи поглед. За жалост „Сити Хол” е на около 4 км на юг и бе закрит от околните сгради.
Вечеря в един индийски ресторант и се прибра. Вечерта беше необичайно топла и мамеше навън. Излезе на терасата, наля си чаша скоч и отвори лаптопа. Машинално погледна към отсрещната къща. Завесите не бяха дръпнати. Имаше щори, но бяха отворени и през тях се виждаше. Момичето с велосипеда се бе излегнало на едно канапе пред един лаптоп, сърфираше в Интернет и явно слушаше музика, защото беше с огромни хай-фи слушалки. Светлината бе приглушена - вероятно от нощна лампа. Тя лежеше по корем с гръб към него облечена само с тениска и шорти. Тъмнокестенявата и коса падаше на разкошни вълни по гърба. След няколко минути се сепна, когато разбра, че безмълвно и се любува. Така в гръб ужасно му напомняше на Сейла...
Внезапно забеляза зад нея сянка. В следващия момент видя и фигурата - беше мускулест мъж с татуировки и с маска! Той се прокрадваше и държеше нож, при това така, както държат нож хората, обучени да убиват! А тя очевидно не го виждаше и чуваше! Реакцията му бе мълниеносна - пистолетът му бе в ръката за част от секундата, затаи дъх, прицели се и натисна спусъка. Мъжът изпусна ножа, падна на колене и след това се свлече като чувал на пода. Явно звукът от изстрела и пръснатото стъкло на прозореца привлякоха вниманието и, тя бавно се обърна, все още със слушалките на ушите, видя маскирания мъж, в очите и се появи ужас, а след секунда очите им се срещнаха. За момент ужасът в нейните се смени с радост, след това може би с благодарност и копнеж? Той виждаше в нейните очи Сейла - първата му и единствена любов, която загина в Ирак от американска бомба.
Разумът надделя - нямаше време за нежни погледи. Бе допуснал груба грешка, за щастие Йиб винаги имаше резервен план. Видя как тя набира някой по телефона - вероятно 911. Мислеше трескаво - колата бе компрометирана - момичето, а вероятно и някой от съседите бе видял номера и. Освен това сьс сателит можеха лесно да го проследят. Натисна пет пъти едно копче на дистанционното за отключване на колата - навигационната и система беше унищожена. Нямаше време да бърше отпечатъците си из къщата, но те, така или иначе, не бяха в нито една база с данни в САЩ. Взе лаптопа, пъхна го в дипломатическия куфар и изхвърча навън.
Най-близката спирка на метрото бе „Брайтън Бийч” - само след три минути бе на перона. За негов късмет минута по-късно дойде влакът. Докато се затваряха вратите, чу сирените на полицейските коли. „Бързи са” - кимна мислено. Изпрати текстово съобщение, получи отговор, прекачи се от Зелената на Синята линия и пристигна на гара „Гранд Сентръл”. След като се убеди, че никой не го следи, намери клетката и я отвори с ключа за спешни случаи. Вътре имаше документи, пари и ключ за кола. Намери колата - поочукан „Крайслер” и тръгна на север. В паметта на навигационната система бе въведен адресът - в Ингълууд, а ключовете бяха в жабката.
Къщата бе по-малка, едноетажна и почти скрита сред останалите две- и триетажни постройки. Пусна телевизора и зачака да съобщят нещо, но след това реши, че по-бързо ще намери информация в Интернет и беше прав - имаше малко локално съобщение за убит бандит от неизвестен мъж, който полицията издирва. Изпи чаша скоч, много му се искаше да изпие цялата бутилка, но не бе разумно. Взе си леден душ и си легна, но сънят дълго време не искаше да дойде - пред очите му беше момичето с красивите очи, което спаси и погледът и го смущаваше. Когато заспа призори, сънуваше кошмари - окървавеното лице на Сейла и молещите и очи - „Моля те, убий ме, не издържам повече на тази болка…”