За мен

Íà÷àëî Ñòèõîâå Ñòèõîâå 2 Ñòèõîâå 3 Ñòèõîâå 4 Ñòèõîâå 5 Ñòèõîâå 6 Ðàçêàçè è íîâåëè Çà ìåí Ñíèìêè 2011 Õåëîóèí - Äåíÿò íà âñè ñâåòèè Íà÷àëîòî íà êðàÿ Ïîñëàíèê íà Âèñøèÿ ðàçóì

My E-mail

SKYPE: cron111

Мобилни телефони в БГ и Австрия:

+359 877 621491
+43 688 64169604

Роден съм в Перник. Зaвърших гимназия там. След отбиване на военната ми служба, завърших Института по Съобщенията в София, специалност "Радио и ТВ техника". Същата година ме приеха в ТУ - специалност "Електронна техника и микроелектроника". Веднага след като се дипломирах, напуснах нелегално България и през Югославия, Италия и Франция стигнах до сестрата на баба ми в Мюнхен, Германия.

Баба ми по майчина линия Жозефине фон Кроненберг е била австрийска графиня, родена в Залцбург през 1902. Но през 1919 г. в Австрия, която става република, са забранени всякакви благороднически титли, както и частицата фон. Баба ми завършва Виенската Консерватория и през 1926 идва в БГ на екскурзия по Дунав. Посещава и София, но тук се разболява и е принудена да остане повече от месец в хотела на дядо ми - хотел "Париж" на сегашния бул. "Мария Луиза". Така се запознават, макар и трудно - тя е говорела френски и немски, а той турски и гръцки, един адвокат, негов приятел им е превеждал. Но езикът на любовта е универсален, както и езикът на поезията и музиката. Преди 9-ти септември 1944 дядо ми е бил един от най-богатите търговци в България - търгувал е с тютюн. След 9-ти обаче му конфискуват всичко - имоти, къщи, хотел "Париж", складове и тютюн за 12 милиона $, вкарват го в затвора за 3 г., а на баба ми и казват - ти си фашистка и ще те изпратим в Сибир на заточение. Тя получава инфаркт и умира на 48 г... Мама, сестрите и и братчето и ги изселват от София в Твърдица, където тя като най-голяма работи 3 г. в дъскорезна фабрика, за да ги издържа... Въпреки, че е пълна отличничка, не и разрешават да следва медицина и тя става детска учителка.

Сестрата на баба ми не пожела да ми помогне да си извадя немски паспорт, не ме прие в огромния си луксозен апартамент в който живееше съвсем сама, а ме изпрати в пансион за емигранти. Тъй като в Германия условията за емиграция са лоши - 1 година чакаш интервю както за Германия, така и за Америка и най-важното 1 г. нямаш право на работа на бяло, след като при мен дойде братовчедка ми и нейния приятел, решихме да отидем в Швейцария. Там аз си намерих чудесна работа в представителя на "Пайниър" за Швейцария, но след 10-ти Ноември трябваше да я напусна. Оттам отидох във Виена, където живея от 1990 г. с прекъсвания - 3 г. в БГ, 1 г. в Гърция, 2,5 г. в Бразилия. Може да прочетете подробно защо и как избягах от България в "Моята истинска история".

Бил съм в над 20 държави. Говоря 6 езика. Пиша стихове и разкази.