Началото на края

ПРОЛОГ

"Когато губиш, не знаеш какво печелиш..."

Денят на сенатор Майкъл Пиърс започна с досадно забавяне на летище "Ла Гуардия" в Ню Йорк. Оказа се, че частния самолет, с който трябваше да лети рано сутринта за Вашингтон, има повреда в хидравличната система и докато я отстранят, минаха 4 часа. Той дори не подозираше, че тази повреда му е спасила живота...
Малко след 14 часа все пак кацнаха на летище "Дълес", лимузината го откара в любимия му ресторант "Монокъл" на 107 улица. Обядва скариди и пържени калмари и вече доста поуспокоен и отпуснат към 15 часа пристигна в кабинета си в Капитолия. Пошегува се по навик със секретарката, поръча и едно кафе и започна да преглежда пощата. Нямаше нищо интересно, освен едно жълто писмо голям формат с логото на ФБР.
"Хм, какво ли искат от мен федералните?" - помисли си и с любопитство го отвори. В мекият плик, облицован отвътре с шуплест дунапрен и явно предназначен за скъпи и чупливи неща, имаше друг, по-малък бял плик от странна хартия, подобна на човешка кожа. Отвори го, вътре нещо блещукаше, той го изсипа на бюрото и... замръзна... От плика изпадна бяло картонче със странни йероглифи с размер на визитна картичка, и 2 пъти по-малко от нея парче, подобно на шкурка, което буквално го хипнотизира. По него преливаха всички цветове на дъгата, образувайки невероятно красиви вълни. Като привлечен от магнит той посегна към него, но мигновено се отдръпна, защото почувства пареща болка - все едно е докоснал разтопен метал. Върховете на пръстите му почерняха, той изкрещя и загуби съзнание...

ГЛАВА 1

"Когато изключиш невъзможното, онова, което остава, е истината, колкото и невероятна да изглежда"

Специален агент Тони Скот бе 45-годишен ветеран във ФБР във Вашингтон. Когато службата удареше на камък в някой заплетен случай, той бе последният им коз. Нивото му на достъп бе равно на това на директора на ФБР - от него бюрото нямаше тайни. Тони беше ерген - работата му налагаше постоянни командировки в цялата страна, трудно съвместими със семейния живот, и той често се шегуваше, че е женен за работата си. В свободното си време се занимаваше с йога, играеше тенис, бридж и снукър, плуваше, скачаше с парашут, стреляше на стрелбището. Имаше малко приятели, но те го уважаваха. Изглеждаше по-млад от възрастта си и жените го намираха за привлекателен, но той рядко имаше любовни авантюри - не можа да превъзмогне смъртта на голямата му любов, починала рано от рак.
Когато служебният му телефон звънна, усети някакво странно чувство под лъжичката - винаги усещаше, когато се появеше нов "нерешим" случай.
- Агент Скот, имаме проблем в Капитолия. Опитали са се да убият сенатор Пиърс с някакво странно писмо. Веднага елате в лабораторията на техническия отдел!
В лабораторията го посрещна лично шефът - Джон Пейтън - един от неговите стари приятели, много ерудиран учен с два доктората. Винаги усмихнатият Джон този път имаше доста угрижена физиономия.
- Тони, ето цялата история накратко:
Тази сутрин в офиса на сенатор Пиърс пристига писмо с подател "ФБР". Той е трябвало да пристигне около 10:00 - 10:30 от Ню Йорк, но самолетът му се е забавил поради повреда в хидравликата. Всъщност изглежда, че тази повреда му е спасила живота! Когато отваря писмото около 15 часа, от него изпада една пластинка от неизвестен материал, той вероятно е бил като хипнотизиран от нея, докосва я, крещи от болка и губи съзнание. В момента е в болница в шоково състояние, но лекарите твърдят, че ще се оправи. Наложило се е обаче да ампутират по около 1 см от трите пръста с които е докоснал пластинката. Сега за пластинката - хм, такова нещо никога не съм виждал, подозирам, че никой на Земята не е... Установихме вече, че това е специален нанополимер, върху който са поръсени малки количества берилий, въглерод под формата на графит и... тук вече ще ахнеш - няколко милиграма от неизвестен трансуранов силно радиоактивен елемент, какъвто още никой не е открил, според мен трябва да е с пореден номер 119 или 120! Периодът му на полуразпадане е около половин час - т.е. след няколко дни ще е почти безвреден, но ако писмото е било отворено сутринта, вероятно сенаторът щеше да бъде мъртъв за секунди! През петте часа, с които се е забавил, интензивността на радиацията е намаляла близо 1000 пъти! Странното е също, че гама радиация почти няма, но алфа радиацията е извън всякакви скàли! Това е позволило писмото да мине през задължителните гама детектори на входа на Капитолия. Още по-странен е пликът, в който е била поставена - направо невероятен нанополимер, който екранира буквално всичко, дори тази ужасна радиация. Тази пластинка е разяла фибростъклото, махагона и тиковото дърво на специалното поръчково бюро на Пиърс и пред очите на нашия агент е паднала на пода. Той обаче е реагирал светкавично и съвсем правилно, и преди тя да пробие пода и да падне върху главата на някой на долния етаж, с риск за живота си със специални щипци я е поставил обратно в белия плик.
А сега може би най-важното - в плика имаше друго парче нанополимер с размер на визитна картичка, върху който е напечатано на чист английски език следното:
"Откажете се от проекта за VLHC (Много Голям Адронен Колайдер) с енергия от 100 ТeV, ЗАЩОТО ЩЕ УНИЩОЖИТЕ ВАШАТА ПЛАНЕТА!"
Това само по себе си е странно, но най-странното е отпечаното от другата страна на тази картичка - 7-те йероглифа, които за първи път видяхме щамповани на видно място във вътрешността на НЛО-то, паднало до Розуел... Досега за жалост никой не е успял да ги дешифрира...
Тони замълча и присви очи - изпадна в нещо като транс. Това бе неговата запазена марка - когато му изложеха някой "нерешим случай", той не казваше нищо, а близо минута, понякога и повече обмисляше чутото, след което започваше да задава въпроси. Мозъкът му работеше като компютър на пълни обороти... След около минута той възприе това, което на пръв поглед изглеждаше невъзможно - че това предупреждение вероятно е дело на извънземен разум и започна да задава въпроси:
- Откъде е изпратено това писмо?
- От централния офис на ФБР тук във Вашингтон.
- Хм, наистина ли?
- За съжаление наистина - вече проверихме камерите. Но как е попаднало в изходящата поща, засега е неизвестно... Излишно е да казвам, че по външния плик освен отпечатъците на нашите служители, сенатора и секретарката, други няма...
- Няма, разбира се - извънземните едва ли имат отпечатъци - опита се да се пошегува и да разведри малко обстановката Тони, но Джон дори не се усмихна - Разкажи ми малко повече за този... нанополимер?
- С удоволствие, но аз самият не знам почти нищо. Единственото, което знам, е че този материал е... или с извънземен произход, или... от бъдещето...
- Откривали ли сте нещо подобно в онова НЛО, паднало до Розуел?
- Не, нищо подобно.
- Колко души са виждали тези 7 йероглифа?
- Очаквах този въпрос - в момента правим списък, но са не повече от дузина, а от тях само половината са живи.
- Ти каза, че са напечатани - със що за мастило?
- Хм, очаквах и този въпрос - в момента се изследва, но не бих казал, че е мастило в общоприетият смисъл на думата - по-скоро е нещо като термопечат - явно този полимер под термично въздействие променя цвета си.
- Значи засега имаме общо взето само въпроси и... почти никакви отговори...
- За съжаление си прав...
- С какво точно се занимава сенатор Пиърс?
- Ами той е в няколко комисии, но вероятно писмото е адресирано до него, защото е председател на сенатската комисия за търговия, наука и транспорт.
- Имало ли е досега някакви заплахи срещу него?
- Доколкото знам, не. В момента, разбира се, се води дискретно разследване и се разпитват всички негови приближени.
- Що за радиоактивен елемент е този - да има само алфа и никаква гама радиация?
- Хм, аз самият никога не съм виждал нещо подобно, но със сигурност е изкуствено създаден - в природата такова нещо не съществува!
- Какво е съобщено на медиите?
- Засега почти нищо - само, че е направен опит за покушение срещу сенатор Пиърс, той е в болница, и се води разследване. Сега, след ампутацията на пръстите му, вероятно ще обявим, че е било малка писмо-бомба. Бюрото му е докарано веднага в специален контейнер в нашата лаборатория, а офисът му е запечатан.
- А сега ми разкажи повече за Много Големия Адронен Колайдер с енергия от 100 ТеV?
- Знаех, че ще ме попиташ, затова се подготвих - това съоръжение в момента е само проект - подобно на ускорителя в Женева, ще бъде пръстен с диаметър около 100 км, който ще се използва за изследване на елементарните частици.
Още със създаването на Големия Адронен Колайдер в Женева, учените изразиха опасенията си за безопасността на тази мощна установка - ускорител на елементарни частици. Белоруският физик Авгений Довгел призова хората, които не са равнодушни към съдбата на планетата, да протестират срещу експериментите в ЦЕРН (Европейски център за ядрени изследвания).
Много хора са обезпокоени от последиците на провежданите в адронния тунел експерименти. Най-често се споменава опасността от микроскопични черни дупки и от възникването на “капчици странна материя”, които вероятно ще променят цялата материя във Вселената.
Довгел изпрати писмо до Съвета за сигурност на ООН, до президентите на държавите – членки на Съвета за сигурност, НАТО, Европейския център за ядрени изследвания и СМИ, подписано от над хиляда души. В писмото физикът призовава експериментите в ЦЕРН да бъдат прекратени, тъй като могат да предизвикат застрашителни последици за Земята – верижна реакция на протонно-електронния разпад на всяко вещество с отделянето на чудовищна енергия по формулата Е=mc2.
Аргументите на Довгел
1. Възникването на микроскопична черна дупка, която може да поглъща материята, дори Земята.
2. Възникването на “странни капки”, т.е. свободни кварки, които не са обединени в протони и неутрони. Тези “странни капки” могат да предизвикат верижна реакция на превръщането на атомите в странна материя, която ще унищожи напълно обикновената материя.
3. Довгел споменава възможността да възникне магнитно монополе - хипотетичен обект, който може да се опише като положителен полюс на магнит, който съществува без другия полюс. Наличието на монополе продължително време може да провокира разпадане на протоните, т.е. на материята като цяло.
Моето лично мнение е, че нищо подобно няма да се случи, но все пак аз не съм физик на това ниво...
- Благодаря ти за лекцията, а сега, ако е безопасно, нека видим причината за всичко това - тази твоя извънземна пластинка...
- Безопасно е, тя е зад специални прегради в мощно магнитно поле и вакуум, но... те предупреждавам, че има хипнотичен ефект...

ГЛАВА 2

"Нападението е най-добрата защита..."

- Господине, не можете да влезете тук!
- Трябва да вляза! Имам важна информация за покушението срещу сенатор Пиърс!
- Добре, изчакайте, сега ще се обадя на разследващия агент! ...Агент Скот, тук има един човек, който твърди, че има важна информация за случая с покушението срещу сенатор Пиърс? Да?.. Разбира се, сър! ...Господине, сега ще дойде наш агент и ще ви заведе при разследващия.
След малко един агент доведе в кабинета на Скот млад, добре облечен мъж. Под очите му имаше тъмни кръгове, ръцете му леко трепереха и той бе явно изнервен - личеше си, че вероятно от доста време не е спал и едва се държи на крака. Тони го попита дали иска кафе, получи утвърдителен отговор, и поръча две кафета по интеркома.
- Така, мистър?..
- Ръдърфорд
- Какво искате да споделите с мен относно покушението срещу сенатор Пиърс?
Мъжът прехапа устни, огледа се нерешително и бавно и мъчително започна да говори.
- Аз съм физик, занимавам се с физика на елементарните частици, асистент-професор съм в катедрата по физика в Джорджтаунския университет. Преди три дни един мой студент - Паоло Марсано, може би най-добрият в курса, ме помоли за консултация. Дойде в къщи и доста убедително ми обясни, че новият VLHC (Много Голям Адронен Колайдър) ще създаде портал между паралелни светове - вид черна дупка, която повече няма да можем да затворим, а последствията и за двата свята ще са катастрофални. Знам, че звуча странно и налудничаво, повярвайте ми - исках да го оборя, но не можах... Три нощи не съм спал, взех си отпуск и от три денонощия проверявам неговите изчисления, но... досега не можах да открия грешка... Донесъл съм ги тук - на тази флашка!
- Хм, а какво общо има това със сенатор Пиърс?
- Ще стигна и дотам. Пауло ми каза, че ще направи всичко възможно, за да спре строителството на колайдъра. Когато го попитах какво има предвид, той каза, че ще се обърне към председателя на сенатската комисия за наука, която финансира проекта. А този човек е сенатор Пиърс... Разбира се, не знаех, че може би е планирал атентат, но когато разбрах за това покушение... просто трябваше да дойда при вас!
- Хм, къде е сега този ваш студент?
- Точно затова дойдох - от вчера е изчезнал и никой не знае къде е...
- Благодаря ви за информацията, нашите специалисти ще проверят изчисленията му... Какво друго може да ми кажете за него?
- Ами има нещо странно около него - твърди, че е италианец, а когато мой колега го заговори преди няколко седмици на италиански, той изглежда не го разбра... Иначе е много способен, най-добрият от моите студенти.
- Мислите ли, че е сам, или има някакви съучастници?
- Общо взето е самотник, не съм го виждал да общува с негови връстници, нито с някое момиче. Той живее със сестра си - те са близнаци. Но тя едва ли би му помогнала в покушение - всички казват, че е ангел.
- Благодаря Ви, професоре, ще проверим тази версия, както и неговите изчисления.
Ръдърфорд се засуети нерешително, стана и остана известно време прав, сякаш имаше още нещо, което го измъчва.
- Има ли още нещо, което трябва да знам, професор Ръдърфорд?
Професорът отново прехапа устни (изглежда му беше тик), наклони безпомощно глава настрани и накрая изплю камъчето:
- Моля ви, спрете строителството на този адронен колайдър! Наистина може да се случи голямо нещастие!
- Ще проверим всичко внимателно, не се безпокойте - нашата работа е да пазим американския народ от всичко възможно, включително и... от портали към други светове!
Това прозвуча малко смешно и Тони едва се сдържа да остане сериозен, стисна ръката на Ръдърфорд и го изпрати до вратата. Веднага след това нареди да доставят флашката с изчисленията на Пейтън, а той започна да проучва Паоло Марсано.
Според справката на емиграционното бюро, той, заедно със сестра му - близначка Лаура, бе пристигнал през 2013 в САЩ, бе приет за редовен студент по физика, а сестра му следваше биология. Бяха родени през 1990 в Милано. Родителите им бяха загинали в самолетна катастрофа преди 5 години. В регистрите не фигурираше абсолютно нищо за него или сестра му - никакви глоби, оплаквания или проблеми. Живееха мирно и тихо в университетския кампус. Може би прекалено мирно и тихо...
Тони обяви за издирване Паоло и нареди да доведат сестра му. След около час Лаура Марсано седеше, чинно събрала крака, в една от стаите за разпити с невероятно спокойно изражение и лека, почти ангелска усмивка.
Беше пълна противоположност на нервния и измъчен професор Ръдърфорд. Повечето хора биха се притеснили, ако изневиделица ги повикат във ФБР, но тя изобщо не изглеждаше притеснена. Стройна красива блондинка с огромни сивозелени очи и вдигната коса, която откриваше изящната и шия. Всичко в нея беше малко и изящно - нослето, устата, ушите. Тони неволно й се полюбува няколко секунди - човек не среща всеки ден на живо толкова красива жена, освен това тя поразително приличаше на първата му и единствена голяма любов. Предложи й кафе, тя отказа и попита с какво може му да бъде полезна.
"Хитро" - помисли си Тони - започва да води сама разпита - нападението е най-добрата защита...
- Имате ли представа къде е брат ви?
- За съжаление не. От вчера не съм го виждала.
- Кога и къде го видяхте за последен път?
- Вчера на обяд в кафето на физическия факултет, около 12:30 - беше лаконичният отговор
- И как изглеждаше - напрегнат, неспокоен?
- Нищо подобно - съвсем спокоен беше. Каза, че всичко е наред и ако не се прибере вечерта, да не се притеснявам - имал малко работа в лабораторията.
- А той често ли отсъства нощем?
Лаура се замисли за миг и каза:
- Не, за последен път това се случи преди 24 дни.
- Знаете ли дали има приятелка или... близки приятели?
- Интимна приятелка няма, ако това имате предвид, но иначе е доста близък с едно момиче, с което заедно правят експерименти във физичната лаборатория.
- Как се казва тя и знаете ли къде живее?
- Знам само малкото и име - Джейн, и живее с родителите си тук във Вашингтон.
- Заедно ли учат?
- Не, тя е аспирант - прави докторска дисертация по физика, но веднъж ми спомена, че Паоло разбира не само много повече от нея от физиката на елементарните частици, но и от преподавателите му, някои от които са нобелови лауреати... съжалявам, ако прозвуча нескромно...
Тя леко се изчерви, с което стана още по-очарователна. Тони може би за първи път в живота си се смути при разпит на свидетел. Изведнъж изпита неистово желание да я задържи тук 24 часа и през цялото време да бъдат заедно в тази стая... Останаха мълчаливи повече от 10 секунди и Лаура го погледна въпросително:
- А защо търсите Паоло, ако мога да попитам?
- Изглежда наистина е забележителен физик и ни трябва неговото мнение по един деликатен въпрос - излъга хладнокръвно Тони - А вие разбирате ли от физика на елементарните частици?
- Вероятно колкото вие разбирате от микробиология, агент Скот - парира го тя с усмивка.
- Хм, микробиология... Знаете ли какво е нанополимер?
- Знам, разбира се - полимерна матрица, върху която чрез дисперсия са разпръснати наночастици с диаметър под 100 наномикрона? - Лаура го погледна въпросително.
- А да сте чували за нанополимер, който може да екранира радиацията?
Тя погледна встрани за част от секундата, толкова бързо, че нямаше как да бъде сигурен, дали не му се е сторило (след това щеше да прегледа видеозаписът на бавни обороти), и каза невинно:
- Не съм специалист в тази област...
- Пауло споделял ли с вас над какво работи напоследък?
- Не, но вероятно Джейн има представа - в гласа й прозвуча нотка сарказъм.
Тони реши да погъделичка самочувствието й:
- Говорите английски по-добре от мен - без никакъв акцент! Къде сте го научили?
Лаура се усмихна и отметна глава назад в несъзнателен жест, сякаш беше с пусната, а не с вдигната коса:
- С брат ми живяхме при американци доста време в Милано. И... след като починаха родителите ни... почти не сме говорили италиански...
Изведнъж лицето й придоби толкова тъжно изражение, сякаш всеки момент щеше да заплаче. "Невероятна артистка" - мислено я аплодира Тони. И хвърли бомбата:
- Някога брат ви да е споменавал името на сенатор Пиърс?
Този път тя не погледна встрани, а застина за около секунда и след това го погледна с убийствен поглед - огромнитей сивозелените очи искряха!
- Не! Вие да не си мислите... че Паоло има нещо общо с атентата?!
- Не съм казал такова нещо...
- Той не може да убие и муха! - тя се изправи възмутено - Ако нямате повече въпроси... бих искала да си тръгна!
- Засега не, ако знаете някакви подробности за Джейн и за лабораторията в която са работили?...
- Попитайте научния му ръководител - професор Ръдърфорд!
Сега Тони погледна настрани... "Хм, изглежда професорът все пак беше скрил връзката, та било то и научна, между Паоло и Джейн..."
- Благодаря ви, госпожице Марсано! Това е моята визитна картичка, ако се сетите нещо важно, можете да ми се обадите по всяко време на деня и нощта!
Лаура му подаде ръка с явно нежелание, а той я задържа за секунда... така не му се искаше да я пуска... това момиче, което можеше да му бъде дъщеря, го развълнува дълбоко - под бронята му на железен федерален агент все пак биеше човешко сърце...