...and more lyrics

Знаеш ли...

 

Знаеш ли... колко е трудно понякога

да проникнеш в света на поета

Да усетиш страха за любимата

и гнева срещу всяка намеса

 

Знаеш ли... аз те искам изцяло –

без остатък ти моя да бъдеш

Да ме любиш с душа и със тяло

И съдбата ми ти да отсъдиш

 

Знаеш ли... колко силен копнежът е

да целуна тази алена устна

да прегърна душата измъчена

и никога повече да не я пусна...

Копнеж

Така ми липсват твоите лъчи...
за твоята ласка аз копнея
За блясъка в твоите очи -
за него мила аз живея

Не мога с думи да опиша
твоята душевна красота

И красноречието ми издиша

пред силата на любовта

Отправям огнена молитва
към знайни и незнайни богове
И моето сърце към тебе литва,
и твоето не спира да зове

А нощем мислите витаят...
Сънят го няма - този дар
И пак безспирно си мечтая
за нежни ласки и пожар

 

 

Подай ми ръка...

Отново е пусто във мойта душа
Отново съм сам с тишината
Отново се питам къде ли греша,
и в кой ли от нас е вината...

Опитах се топката просто да спра,
и малко отдих на теб да ти дам
Но моя жест ти уви, не разбра,
напротив - остави ме сам

Животът без теб ще е празен и сив
Без цел ще се влачат пак дните
За толкова кратко отново бях жив,
да - ти ми отвори очите

Защо се измъчваме, мила, кажи?
Защо не се срещнем с усмивка?
Обичаш ме, зная -  и аз, не лъжи
За мен мислиш ти без почивка

Опитай се...

Опитвам се да разбера къде сгреших
Защо останах сам със кървящо сърце?

Как вълшебната магия развалих...

Опитвам се...

Опитвам се да те забравя,
да не мисля със нежност за теб
Тази силна любов зад мен да оставя...
Опитвам се...

Опитвам се копнежа да подтисна
да ти се обадя ( телефонът сякаш ме зове)
Но съзнавам, че от мене ти писна...
Опитвам се...

Опитвам се за тебе да не плача
От мъка да не се напивам  - а така боли
На моето сърце си ти палача...
Опитвам се...

Аз се опитах - не става сам, уви...
Може би ще опиташ и ти?
Не си ли струва да докоснеш пак твоите мечти?
Опитай се...

 

 

Спри, не си отивай...

Понякога успявам да не мисля за теб аз
Понякога заспива любовта стаена
За да попадна пак във тази нежна власт
И да почувствам мъката, че е несподелена

Уви - магията изчезна между нас
Сърцето си затвори ти за мен
Не гали ушите ми вече нежния глас
Без Слънцето остава мрачен моя ден

Разбирам - в приоритетите ти аз не влизам
Проблемите ти аз не мога да реша
Ще се опитам да те пощадя от моя егоизъм
Ти знаеш, че едва ли ще се променя...

Благодаря ти - ти беше и оставаш моя фея
Красотата на живота ми дари със твоите ръце
Накара ме отново да се смея
Завинаги оставаш в моето сърце